Винилестерните смоли са сходни в молекулна структура с полиестерните, но се различават главно по реактивните части, разположени само в краищата на молекулните вериги. Тъй като цялата дължина на молекулната верига е на разположение за поемане шокови натоварвания , това прави винилестерните смоли по-твърди и по-устойчива от полиестерните. Молекулата винилестер разполага с малко естерни групи. Естерните групи са податливи на разграждане вода , чрез хидролиза, което означава, че Винилестерните смоли проявяват по-добра устойчивост на вода и много други химикали от техните полиестерни аналози, и са често срещани в приложения, като например тръбопроводи и резервоари за съхранение на химикали.
С намаляване на броя на естерните групи във винилестерната молекула в сравнение с полиестерната, смолата е по-малко податлива на повреди чрез хидролиза. Материалът понякога се използва като бариера или "кожа" слой за полиестерен ламинат, който трябва да бъде потопен във вода, както корпусът на лодките. Съхранената молекулна структура на винилестерната смола също така означава, че има тенденция да бъде по-твърда от полиестерната, въпреки че за да се постигнат тези свойства на смолата, трябва да се повиши  температурата за втвърдяване.